Новото ми нещо за днес

Докато триех спама от пощата си тази сутрин, на преден план излязоха седмичните новини от YouTube. Domino Records бяха качили три нови клипа, единият от които се оказа изключителен късометражен филм за любимите ми The Kills.

Тъкмо като за съботно събуждане!

Едновременно стегнато и протяжно Alison Mosshart и Jamie Hince разказват за страховете, с които се борят преди всяко излизане на сцена и за ритуалите, с които си помагат. На фона на специфичния китарен звук на групата чуваме най-личните им мисли, изречени на глас.

Оказва се, че това са мисли, които минават през главата на всеки, чиято работа е свързана с публично представяне.

The Kills ‘Into The Unknown’ Short Film 

Нито съм поет, нито съм преводач, но снощи попаднах на това съкровище от Leonard Cohen в YouTube и се изкуших. Много ви се моля ако имате по-добри идеи за превода, напишете ги в коментарите.

Gift

You tell me that silence
is nearer to peace than poems
but if for my gift
I brought you silence
(for I know silence)
you would say
“This is not silence
this is another poem”
and you would hand it back to me.

Подарък

В тишината има повече спокойствие, 
отколкото в стиховете, казваш ти.
Но ако ти бях подарил тишината,
такава, каквато я познавам,
ти щеше да кажеш:
“Това не е тишина,
това е поредното стихотворение”
и щеше да ми я върнеш.

Не, това не е поредният кулинарен блог. Това е опит да популяризирам zakuskavlegloto.com, преди още да е стартирал.

Това също така е обядът, който хапваме кротко с брат ми, докато приятелката му повръща остатъците от новогодишното пиршество…

И не на последно място… това е постът, с който Ви благодаря, че бяхте до мен през изминалата година, извинявам се ако съм засегнала някого и Ви пожелавам здрава и плодотворна Нова Година!

Снимка може да потърсите във Фликър.

Поздрави,

Деси

Малко прекалих с отлагането на лятната отпуска и се наложи да изляза в болнични. Не че ми е лошо по цял ден да готвя, да се грижа за себе си и да прекарвам време с майка си, но вече сериозно започва да ми се повръща от битовизми.

Така че се захванахме с една колежка (от университета) да описваме едни около 30-40 часа видео материал, от който рано или късно трябва да излезе дипломна работа (късометражен филм).

За да имаме все пак някаква връзка със света в процеса на работа, започнах да хвърлям (горе-долу) произволни парчета суров материал във Вимео, така някак си имам повече усещането, че някаква работа наистина се върши.

http://vimeo.com/descho

Сдобих се с първия си iPhone, преди по-малко от година. Като се има пред вид, че беше от най-първите (2G) и беше използван в продължение на 4 години non stop, учудващо е, че въобще доживя такава преклонна възраст.

Преди седмица спря да работи. Вероятно има някъде някой, който би могъл да го съживи, но тези дни просто нямам време да търся доктор за морално остарели култови машинки…

Така че се наложи да се обърна към любимата си стара Nokia с черно-бял дисплей, която съм хвърляла с всичка сила в стената. А тя, милата, е продължавала да ми служи вярно по една седмица без зареждане.

Приятното носталгично усещане се изпари мигновено, когато ми трбваше над минута, за да си спомня как се наглася часовнка. Още толкова, за да мога да намеря съобщение, което съм save-нала преди половин час. И така нататък…

И във фрустрацията си, се запитах:

Нима е възможно никой в технологиите, преди Стив Джобс, да не се е замислял какво прави хората щастливи?!