Би ми било интересно да разбера колко от хората, които днес се оплакват, че нямат избор, миналата седмица, когато избор имаше, гласуваха за кандидат, в когото вярват. А не за някого, който “все пак има някакъв шанс да спечели”.
Избор има винаги. Миналата седмица гласувах, защото виждах смисъл в това. Днес – не. Тъй като нито кандидата, когото подкрепях за президент, нито този, когото подкрепях за кмет, се класираха на балотаж. И отказвам да повярвам, че съм незначително малцинство в тази държава.
Мисля, обаче, че един огромен процент от интелигентните, талантливи, работещи българи забравят да мислят със собствената си глава за важните неща в живота. Днес аз избрах просто да гледам напред и да се съсредоточа върху нещата, които мога да променя. Защото вярвам, че има такива.





